Позволено ли е изучаването на магия?

 

Позволено ли е изучаването на магия? 

 Ал-Хафиз Ибн Хаджер предава:

 „Айетът:

 “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” 

показва, че изучаването на магия е неверие.

( Фетх ал-бари)

Ибн Кудама предава:

 „Това, че ученето и преподаването на магия е забранено деяние, е безспорен въпрос сред учените, доколкото знаем. 

 Ханбелитите смятат, че човек става неверник, ако се научи да практикува магия, без значение дали вярва, че магията е позволено или забранено дело.

 Според ар-Рази: „Изследователите по въпросите за магията са съгласни, че знанието за магията не е срамно, нито незаконно, основавайки се на това, че търсенето на знание е почтен довод, а също и въз основа на общоприетото значение на айета:

 „Кажи:

 “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?“ 

(39:9) 

Освен това, ако магията не беше достъпна за изучаване, не би било възможно да я различим от истинските чудеса, а знанието за това, 

дали нещо е чудо или не, е задължително.

 Ето защо, придобиване на знание за магията е задължително и това, което е задължително не може да бъде незаконно или срамно.” 

 Според ал-Хафиз Ибн Кесир:

 „Има известни спорове относно твърдението на ар-Рази. 

Първо, ако ар-Рази е имал в предвид, че изучаването на магия не е срамно, логично е тогава опонентите на магията сред мутезилитите да отричат това становище. Обаче, ако е имал в предвид, че изучаването на магия не е срамно, според шериата, тогава изучаването на това как се прави магия е осъдено в следния айет:

 „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.

 И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха учеха хората на магия…“ и като цяло в следните хадиси: „Който потърси помощта на ясновидец или чародей, става неверник в низпосланото на Мухаммед (с.а.с).”

(ал-Бухари)

 :Който връзва възел и духва в него, е направил магия.“

 Второ, как може изследователите на магията да са на мнение, че знанието за магията не е забранено, след като Коранът и хадисите ни предупреждават срещу изучаването й.

 Освен това, съгласие между някои изследователи изисква доказателство, което доказва, че водещите учени, или по-голямата част от тях, твърдят, че не е забранено да се изучава магия.

 Но къде са твърденията им? 

Нещо повече, включването на изучаването на магия в смисъла на „знание“ в следния айет: „Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?“ 

(39:9)

 е спорно, защото този айет прославя учените, които изучават дисциплини от ислямската религия.

 Също така, мнението, че знанието за чудесата зависи от изучаването на магия е неправилно и слабо. Това е така, защото най-великолепното чудо, което се е случило на Мухаммед (с.а.) е низпославането на Корана.

 Следователно, познаването и изучаването на Корана като чудо не зависи от изучаването на магия. 

Друго доказателство е, че сподвижниците на Пророка (с.а.с), учените от предците, съвременните водещи ислямски учени и обикновените мюсюлмани знаят какво е чудо и го разграничават от други деяния без да знаят какво е магия, без да я изучават или преподават. Абу Хаян казва в Ал-бахр ал-мухит:

 „Магия, която прославя друг освен Аллах , като планети или шейтани, единодушно е прието, че е дело на неверие (куфр), и следователно, 

е забранено да се изучава или използва. 

Също така, магия, която възнамерява да убие,

 да раздели съпруг от съпругата му или двама приятели, е забранено да се изучава или използва.

 Дори магия, която има цели, различни от посочените по-горе, не трябва да се учи, нито да се използва. 

В заключение, шарлатанство, магии и други подобни не трябва да се изучават, защото те са част от лъжата, дори ако се използват като средство за забавление.”