НАКАЗАНИЕТО СПОРЕД ИСЛЯМА ЗА ПРАКТИКУВАЩИТЕ МАГИЯ

 

Наказание според шериата за практикуващия магия мюсюлманин Според имам Малик човек, който прави магия, но не я прави за себе си, е подобен на човека, който Аллах  описва в следния айет от Корана:

 „И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. 

И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.“

 (2:102) 

Въз основа на този айет имам Малик смята, че наказанието за практикуването на магия е смърт.

(Ал-Мууатта)

 Според Ибн Кудама наказанието за практикуването на магия също е смърт. 

Това мнение е предадено от Умар, Усман ибн Аффан, Ибн Умар, Хафса, Джундуб ибн Абдуллах, Джундуб ибн Кяб, Кайс ибн Сад и Умар ибн Абдулазиз.

 Това е и мнението на Абу Ханифа и Малик. Според ал-Куртуби учените по фикх (ислямско право) са на различни мнения по отношение на наказанието на мюсюлманин, практикуващ магия, и зимми, практикуващ магия.

 Според Малик наказанието за мюсюлманин, който прави магия, съдържаща думи на неверие, е смърт.

 Той не трябва да бъде приканван да се покае, защото покаянието му няма да бъде прието.

 Това е така, защото неговата магия е нещо, което той държи в тайна, също като неверник или прелюбодеец. 

Аллах  потвърждава това в Корана, като определя магията като неверие:

 „Не учеха никого, докато и двамата не му кажат:

 “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” 

(2:102)

Това също е мнение и на Ахмед ибн Ханбел, Абу Сеур,

 Исхак, аш-Шафии40 и Абу Ханифа.

(Тефсир ал-Куртуби)

 Според Ибн ал-Мунзир наказанието за човек, който признава, че използва магия, съдържаща думи на неверие, е смърт, ако човекът не се покае и ако доказателствата срещу него показват, че той е използвал думи на неверие. 

Ако той каже, че магията, която е използвал, не е съдържала думи на неверие, тогава той не трябва да бъде осъден на смърт. Ако магията, която е използвал, е навредила на някого толкова сериозно, че да заслужи смъртна присъда 

(според силата на закона касас), тогава той трябва да бъде осъден на смърт, ако е използвал магията с намерението да навреди. Ако обаче използваната магия не заслужава смъртно наказание, тогава наказанието е плащане на кръвнина.

(Цитат от Тефсир ал-Куртуби)

 Ибн Кесир твърди, че според айета:

 „А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” 

(2:103), магьосник не извършва дело на неверие, когато прави магия – мнение, поддържано от Ахмед ибн Ханбел и група от предците.

 Въпреки това, наказанието за практикуването на магия е смърт, съгласно предание от аш-Шафии и Ахмед:

 „Суфян ибн Уяйна цитира Амр ибн Динар:

 „Чух Беджале ибн Абда да казва: 

„Умар ибн ал-Хаттаб нареди в писмено да убиваме всеки сахир (магьосник) и сахира (магьосница), затова ние убихме трима.“ Според Ибн Кесир този хадис е предаден от ал-Бухари в неговия сборник Сахих.

(Фетх ал-бари)

 Ибн Кесир казва:

 „Смъртното наказание се потвърждава и от историята на Хафса, Майката на вярващите (Умм ал-муминин). 

Една от нейните слугини й направила магия, затова тя заповядала слугинята да бъде убита и наказанието било изпълнено.”

Според имам Ахмед трима сподвижници на Пророка (с.а.с) са потвърдили, че наказанието за магьосника е смърт.

( Тефсир Ибн Кесир)

 Ал-Хафиз Ибн Хаджер предава, че според имам Малик наказанието за практикуването на магия е, подобно на това, което се прилага спрямо един зиндик

 (човек, който не вярва в отвъдния живот, или който открито заявява вярата си, но крие неверието си).

 Неговото покаяние не трябва да бъде приемано и той трябва да бъде убит, ако се потвърди, че той наистина е магьосник. 

Това също е мнението на имам Ахмед. 

 Според аш-Шафии магьосникът не трябва да бъде убит, освен ако той не е използвал магия, с която всъщност е убил човек.

 В този случай убийството трябва да се счита за кисас. Заключение От посочените по-горе мнения става ясно, че по-голямата част от учените са на мнение, че магьосниците трябва да бъдат убивани, с изключение на имам аш-Шафии, който казва, че не трябва да бъде убит магьосника, освен ако магията му не е убила човек.

 В този случай убийството трябва да се брои за кисас. 

 Наказание според шериата за практикуващия магия зимми (немюсюлманин, който живее в ислямска страна) 

 Ибн Кудама предава:

 „Според Абу Ханифа зимми, който практикува магия, трябва да бъде убит, въз основа на широко разпространеното мнение, че тъй като магьосникът мюсюлманин се наказва със смърт, то това наказание трябва да се прилага и за магьосника зимми.”

(Ал-Мугни)

Ал-Хафиз Ибн Хаджер предава:

 „Според имам Малик магьосникът зимми не трябва да бъде убиван, освен ако магията му не е убила някого.

 Малик казва също, че ако магьосник зимми е навредил на мюсюлманин, но преди това е бил сключил договор с мюсюлманите да не вреди на нито един от тях, то тогава се счита, че е нарушил договора и следва да получи смъртно наказание. 

Пророка  не убил Лебид ибн ал-Аʿсам, защото магията, която той му сторил, не била за отмъщение.”

(Фетх ал-бари)

Според аш-Шафии магьосник зимми не трябва да бъде убиван, освен ако неговата магия не е убила някого.

(Фетх ал-бари)

Ибн Кудама казва: 

„Магьосник зимми не трябва да бъде убиван, освен ако неговата магия не е убила някого. 

В повечето случаи това е магия, която убива, и в този случай трябва да бъде приложено смъртно наказание за кисас. 

Когато било потвърдено, че Лебид ибн ал-Аʿсам направил магия на Пророка , Пророка  не заповядал да го убият, защото многобожието, което практикувал Лебид, било много 

по-сериозно от правенето на магия.” 

 Ибн Кудама добавя:

 „Цитираните мнения са на базата на аналогията, направена между магьосника мюсюлманин и магьосника зимми. 

 Разликата е, че магьосникът мюсюлманин се счита за неверник, когато практикува магия, а магьосникът зимми вече е неверник. Ето защо, аналогията, върху която учените основават своите постановления, е невалидна, въз основа на разликата между човек, който е неверник по убеждение, и мюсюлманин, изричащ думи на неверие. 

Също така е недействителна въз основа на прелюбодеянието – престъпление, за което мюсюлманинът се осъжда на смърт, 

а един зимми - не.”

( Ал-Мугни)